За Обзор и забележителностите

"Обзор е град в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас и е в близост до град Бяла.Това приятно курортно градче се намира на Черно море между Варна и Бургас.

То е разположено много интересно покрай брега на морето, но другият му край стига до последните разклонения на Стара планина. Затова климатът на Обзор е чудесно съчетание на море и планина. Всеки, който е бил тук, знае колко благоприятно действа неговият климат.

Плажът в Обзор е огромен с чудесен пясък, разнообразие от миди и рапани. Понякога морето е по-бурно, защото заливът на Обзор е цели 8 километра. 

Когато тръгнете на разходка в градчето, ще се натъкнете на много разкопки, някои дори от римската епоха. Явно и древните народи са ценили предимствата на това уникално място.

В Обзор човек се чувства чудесно. Има забавления за всички възрасти. Много приятни са раазходките по крайбрежната улица и разходките с файтон. Само този, който е бил в Обзор, може да оцени предимствата на това уникално морско градче.

Климатът в Обзор помага за укрепване на организма. Всички се чувстват по-бодри и здрави. Хората с  дихателни,алергични, неврологични, ендокринни и слаби сърдечни проблеми са по-добре тук, заради лекото планинско влияние към морето.

Който не е идвал в Обзор да заповяда и да се увери сам!"

                                   - К.Петрова/дъщеря на бившата участъкова лекарка д-р  Цветана Крумова/

История на Обзор

Историята на град Обзор датира от преди 3 хил. години. Първите населници са траките, които съдават свое селище - Наулохас или Тетранаулохас, Татранаулохас.

През 1 хилядолетие преди новата ера гръцки преселници основават град Хелиополис, което в превод означава Слънчев град.

След завоюването му от римляните през I век преди новата ера е построен храм на Юпитер и градът получава името Теополис (Божи град) или Темплум Йовис (Юпитерски храм, Юпитерско светилище). Остатъци от този храм са запазени и до ден днешен в центъра на града.

По-късно тук се е намирала лятна резиденция на византийските императори.

След време е построена българската крепост Козяк.

По времето на Османската империя на тази територия възнива селището Гьозекен, което на турски език означава Обзор. Градът носи сегашото си име от 1936 г. На 9 септември 1984 Обзор е обявен официално за град.

Крепостта Козяк

В околностите на с. Дюлино се намира и средновековната крепост Козяк.
Развалините на крепостта се намират на източния от двата ръта, които се спущат от връх Янку тепе към долината на р. Двойница.

Според братя Шкорпил крепостта се е състояла от две части. Предната, като по- достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула.

Козяк несъмнено се е използвал като пристан (въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти), защото през ХVІ в. е съществувал "закон за пристанището на Гьозке", в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби.

Крепостта пострадала тежко от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 г.

При неизвестни обстоятелства по- късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.).

Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал. 

Източник на информацията: Община Бяла

Река Камчия

Река Камчия е най-дългата река в България и на Балканския полуостров, която се влива направо в Черно море – дължината й е 244,5 км). В древността е била известна с името Панисус, а през Средновековието я наричали Тича.

Камчия се образува от сливането на реките Голяма и Луда Камчия. За главна река условно се приема Голяма Камчия. Тя извира под името Тича от стръмните, обрасли с широколистни гори южни склонове на Лиса планина, Източен Предбалкан.
Отначало пътят й лъкатуши на изток-североизток през хълмистата област Герлово. Значително нараснала от многобройни малки притоци, тя образува живописен пролом през Преславска планина и под името Голяма Камчия навлиза в хълмистото Преславко-Смядовско поле, Източна Дунавска равнина. При село Хан Крум Голяма Камчия приема най-големия си приток – река Врана, прави голям завой и се насочва на изток по долинното разширение на Роякското плато и Върбишка планина до село Цонево, където се слива с река Луда Камчия. Оттук общата река Камчия продължава на изток през прочутия Лонгоз и се влива в Черно море чрез подводна делта.

Река Луда Камчия извира от Котленска планина, близо до прохода Вратник. Тече в посока от запад на изток между Северния и Южния клон на Източна Стара планина, приема много притоци, образува няколко тесни пролома, прагове и долинни разширения. При поройни дъждове тя става неудържима – нивото й рязко се повишава, скоростта на течението й рязко се повишава, скоростта на течението й се увеличава многократно, тя прелива и наводнява всичко наоколо, което напълно отговаря на името й – Луда Камчия. При село Дъскотна тя рязко завива на североизток, прорязва главното било на Източна Стара планина. Чудно красивият Лудокамчийски пролом завършва при село Сава. След това реката се слива с Голяма Камчия.

Лудокамчийският пролом е дълбок, дълъг, с много меандри и стръмни склонове. В землището на село Аспарухово, на стръмния десен проломен бряг на река Луда Камчия се извисяват високи над 20 м скални блокове. Като цяло скалната композиция наподобява три успоредни полуразрушени крепостни стени, на които стърчат кули, остри конуси, пирамиди, игли и други причудливи форми. Това са Чудните скали. В района на пролома са и скалните феномени Свинската глава и Костенурката и поддържаният резерват Върбов дол.
Чудните скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.

Биосферен резерват Камчия

В долното течение на река Камчия се намира най-голямата вековна крайречна гора в България, наречена Лонгоз, обявена за природен резерват (1951 г.), за да се запази първичният й естествен вид.

Лонгозните гори в умерените ширини са рядко природно явление не само в Европа, а и в света, но у нас те са сравнително широко разпространени в устията на черноморските ни реки Батова, Камчия, Ропотамо и Велека. Камчийският Лонгоз е един от най-северните представители на лонгозни гори в Европа. Той е не само наше национално богатство, но и важна влажна зона от миграционния път на прелетните птици Виа Понтика. Включва защитената местност Камчийски пясъци (1980 г.) с международно и национално значение.

Камчийската гора прилича на широколистна джунгла – гъста, влажна, труднопроходима, етажирана, преплетена с увивни растения (лиани), понякога достигащи до 50 м. Тя се е развила върху влажна низина, образувана след запълването на Камчийския лиман с речни наноси. Периодично, когато устието на Камчия се задръсти с пясък при силни прибойни вълни или при обилно снеготопене и поройни дъждове, речната вода се издига, връща се назад и залива гората – само короните на дърветата остават да стърчат над водата.

В лонгозната гора се срещат около 40 дървесни вида – летен дъб, елша, полски клен, бяла топола, дива круша, бяла върба, мъждрян и други светлолюбови видове, но преобладават полският бряст и остролистният ясен. Много дървета са на възраст над 150 години и достигат до 40-35 метра височина. Храстите са представени от червена къпина, черен глог, шипка, дрян, широколистен чашкодрян, леска, калина и др., а от лианите, които образуват плътни завеси в най-влажните места най-често се срещат скрипка, дива лоза, повет, бял и черен имел. На места ръкавите на Камчия са покрити с килим от водни лилии. Тук е едно от най-големите находища у нас на блатно кокиче. От блатното кокиче сеполучава нивалин – ценен и ефикасен, международно признат лекарствен препарат. Открит е от българския лекар и учен Димитър Пасков, носител на международната награда за наука Оскар (1961 г.). Блатното кокиче има по-високо стъбълце от обикновеното и е с няколко цвята. Естествените популации на латното кокиче са застрашени и видът е включен в Червената книга.

В резервата са установени 196 вида птици, от тях 56 са включени в Червената книга на България. Тук е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. В камчийската гора зимуват зеленоглави патици, сиви и бели чапли и други редки и застрашени видове. Целогодишно я огласят косове, скорци, дроздове, гургулици, гривеци и много други.

Гората е убежище и на много бозайници – сърни, елени, диви свине, лисици, диви котки и др. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата (L. lutra) – включена в Европейския червен списък и Берлинската конвенция.

Река Камчия се срещат 39 вида риби, от които 8 мигриращи от морето, които съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Седем вида от рибното разнообразие на резервата са включени в националната Червена книга – див шаран (C. carpio), кавказко копче (K. caucasica), деветиглена бодливка (P. platygaste).

Местоположение на резерват Камчия
Източник на информацията: Уикипедия