Биосферен резерват Камчия

В долното течение на река Камчия се намира най-голямата вековна крайречна гора в България, наречена Лонгоз, обявена за природен резерват (1951 г.), за да се запази първичният й естествен вид.

Лонгозните гори в умерените ширини са рядко природно явление не само в Европа, а и в света, но у нас те са сравнително широко разпространени в устията на черноморските ни реки Батова, Камчия, Ропотамо и Велека. Камчийският Лонгоз е един от най-северните представители на лонгозни гори в Европа. Той е не само наше национално богатство, но и важна влажна зона от миграционния път на прелетните птици Виа Понтика. Включва защитената местност Камчийски пясъци (1980 г.) с международно и национално значение.

Камчийската гора прилича на широколистна джунгла – гъста, влажна, труднопроходима, етажирана, преплетена с увивни растения (лиани), понякога достигащи до 50 м. Тя се е развила върху влажна низина, образувана след запълването на Камчийския лиман с речни наноси. Периодично, когато устието на Камчия се задръсти с пясък при силни прибойни вълни или при обилно снеготопене и поройни дъждове, речната вода се издига, връща се назад и залива гората – само короните на дърветата остават да стърчат над водата.

В лонгозната гора се срещат около 40 дървесни вида – летен дъб, елша, полски клен, бяла топола, дива круша, бяла върба, мъждрян и други светлолюбови видове, но преобладават полският бряст и остролистният ясен. Много дървета са на възраст над 150 години и достигат до 40-35 метра височина. Храстите са представени от червена къпина, черен глог, шипка, дрян, широколистен чашкодрян, леска, калина и др., а от лианите, които образуват плътни завеси в най-влажните места най-често се срещат скрипка, дива лоза, повет, бял и черен имел. На места ръкавите на Камчия са покрити с килим от водни лилии. Тук е едно от най-големите находища у нас на блатно кокиче. От блатното кокиче сеполучава нивалин – ценен и ефикасен, международно признат лекарствен препарат. Открит е от българския лекар и учен Димитър Пасков, носител на международната награда за наука Оскар (1961 г.). Блатното кокиче има по-високо стъбълце от обикновеното и е с няколко цвята. Естествените популации на латното кокиче са застрашени и видът е включен в Червената книга.

В резервата са установени 196 вида птици, от тях 56 са включени в Червената книга на България. Тук е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. В камчийската гора зимуват зеленоглави патици, сиви и бели чапли и други редки и застрашени видове. Целогодишно я огласят косове, скорци, дроздове, гургулици, гривеци и много други.

Гората е убежище и на много бозайници – сърни, елени, диви свине, лисици, диви котки и др. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата (L. lutra) – включена в Европейския червен списък и Берлинската конвенция.

Река Камчия се срещат 39 вида риби, от които 8 мигриращи от морето, които съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Седем вида от рибното разнообразие на резервата са включени в националната Червена книга – див шаран (C. carpio), кавказко копче (K. caucasica), деветиглена бодливка (P. platygaste).

Източник на информацията: Уикипедия